Как да подкрепим скърбящ приятел, когато сме далеч

Най-лошото чувство, когато умре бащата на добър приятел, а ти си в друга страна, е безполезността. Не можеш да прегърнеш, не можеш да отидеш на погребението, не можеш да занесеш храна. Но подкрепата от разстояние е възможна — и се усеща.

Първото съобщение

Не го отлагайте, защото не знаете какво да кажете. Просто и искрено: „Току-що научих. Много съжалявам за баща ти. Тук съм, по всяко време“. И още нещо: не задължавайте с отговор. Добавете „не е нужно да отговаряш“ и ще сте свалили една тежест.

Жестове, които прекосяват разстоянието

• Да присъствате на виртуалното прощаване. Ако има онлайн мемориал, оставете съболезнованието си и запалете свещ: приятелят ви ще види името ви сред тези, които са до него, а това е точно присъствие.
• Да изпратите нещо осезаемо: цветя за ритуалната зала, храна по домашна доставка през тази седмица, хартиено писмо след това.
• Кратко и често обаждане побеждава едно дълго и единствено. „Пет минути да разбера как си“ е подарък, който може да се повтаря.
• Да запомните датите. Запишете си годишнината. На следващата година, когато всички са забравили, вашето съобщение ще каже: аз — не.

Какво не помага

• Да изчезнете от срам, че сте закъснели. Късно е по-добре от никога, винаги.
• Да превърнете разговора в собствената си мъка. Вие подкрепяте; скръбта е негова.
• Да обещавате невъзможни посещения. По-добре истински жест днес, отколкото голям план, който не идва.

Когато можете да отидете

Ако по-нататък посетите неговия град, предложете да отидете заедно на гробището или просто да поговорите за човека. Месеци по-късно, когато вече никой не го споменава, това някой да попита за него е най-големият подарък от всички.