Какво да кажем (и какво да избягваме) на човек в скръб

Когато близък човек изгуби любим човек, мнозина от нас не знаят какво да кажат. От страх да не сгрешим понякога не казваме нищо, а това мълчание боли повече от всяка несръчност.

Какво наистина помага

• Да назовем починалия по име. „Колко ще ми липсва баща ти“ утешава повече от общото „съжалявам“.
• Да предложим конкретна помощ. Вместо „обади се, ако ти трябва нещо“, опитайте с „утре ще ти донеса храна“ или „аз ще взема децата от училище“.
• Да слушаме, без да поправяме. Ако плаче, оставете го да плаче. Ако има нужда да разкаже една и съща история десет пъти, изслушайте я десет пъти.
• Да попитаме отново седмици по-късно. Скръбта не свършва с погребението; самотата идва точно след него.

Какво е добре да избягваме

• „Знам как се чувстваш.“ Всяка скръб е различна; по-добре е да попитаме, отколкото да предполагаме.
• „Вече не страда“, „на по-добро място е“. Може да утеши едни и да нарани други; използвайте го само ако познавате вярванията на човека.
• „Трябва да си силен.“ Никой не трябва да бъде нищо. Плачът не е слабост.
• „Поне…“ Всяка фраза, която започва така, отнема, вместо да дава.

Жестовете също говорят

Кратко съобщение, цветя, запалена свещ във възпоменателната му страница, тенджера топла храна на прага… Истинската подкрепа се показва с присъствие, не с речи. А ако сте далеч, искрено послание в онлайн мемориала ще му покаже, че неговият близък е бил важен и за други хора.