Скръбта при възрастните хора: как да ги подкрепим

Когато възрастен човек изгуби партньора си от петдесет години, той не губи само някого: губи цялата структура на дните си. Тази скръб носи свои рискове и заслужава специално внимание.

Защо е различна

• Споделеният живот е бил всичко: хранене, навици, лекарства, разговор. Отсъствието е във всяка минута.
• Прибавят се други загуби: здравето, приятелите, които си отиват един по един, самостоятелността. Скръбта пада върху вече уморена почва.
• Тяхното поколение се е научило да не се оплаква. Много възрастни страдат мълчаливо, за да не „тежат“ на децата си.

Знаци, които да следим

• Спиране на храненето или занемаряване на лекарствата.
• Изоставяне на личната хигиена или на дома.
• Изолация: не излиза, не вдига телефона.
• Фрази на предаване: „аз вече за нищо не ставам“.

При няколко такива знака, които се задържат, е добре да се говори с личния му лекар: депресията при възрастните се маскира като „нещата на възрастта“, а има лечение.

Жестове, които помагат

• Редовно и разпределено присъствие: по-добре петминутно обаждане всеки ден и чести посещения, отколкото един дълъг следобед месечно. Календар между братя, сестри и внуци прави чудеса.
• Задачи със смисъл: да гледа цвете, да прибира внуче от училище, да сготви в неделя. Чувството за полезност крепи.
• Да го оставим да говори за онзи, който си отиде — и хиляда пъти, ако трябва. Повтарянето на спомени не е „ровене“: това е неговият начин да ги подреди.

Общ проект на паметта

Да направите заедно мемориала — да изберете снимки, да си припомните дати, да напишете историята — е една от най-лечебните дейности: превръща мъката в задача, а задачата — в завет. А внуците, дигиталната опора на начинанието, чуват по пътя истории, които никой не им е разказвал.